Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
101
резултата от
21
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
дълбокото дишане
'.
1.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Трябва да сте наясно как с вида
дишане
на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо.
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо.
То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда.
към текста >>
С
дишане
то била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо.
Въздухът е само тялото, веществото на този дух. Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно.
С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо.
Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха. Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла.
към текста >>
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-
дълбокото
ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве. Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо. От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека. Характерно за това божество, потопило се в хората, е, че действа за индивидуализирането на човека, че това, което е било общ течен елемент, обкръжаващ хората във времето преди потопа, като величествена същност се разпределя в отделните хора подобно на водата, когато отделните ѝ капки се всмукват от гъбичките.
към текста >>
Дълбокото
мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано. Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота.
Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец.
към текста >>
Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-
дълбокото
от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.» След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца. Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности.
Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина. Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма. Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му. Трябвало е да бъде така.
към текста >>
2.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Това се учи в тайните школи като най-
дълбокото
значение на кръста.»
Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание. Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста.
Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал.
към текста >>
Нека тръгнем от човешкото
дишане
.
Там било написано: «Камъкът на мъдреците наистина съществува и има само малко хора, които не го познават. Много вече са го държали в ръка, само че не знаят, че това е камъкът на мъдреците.»18 Дефиницията е била правилна, само че е трябвало да бъде разбрана. Тук не става въпрос за някаква алегория. Розенкройцерът работи с действителността, така че прониква чак до физиологията. Той работи върху действителното преобразуване на Земята и човека дълбоко вътре във физическото тяло, а не само на това, което в обикновен смисъл е познато като морално издигане, облагородяване на порядките и така нататък.
Нека тръгнем от човешкото дишане.
Регулирането на дихателния процес съставлява важна част от окултното развитие. Хората вдишват, нуждаят се от кислород, който се смесва с въглерод в човека и тогава се издишва въглероден двуокис, въглена киселина. Ако това постоянно продължава, атмосферата на Земята постепенно ще се изпълни с въглена киселина и ще се стигне до загиването на човечеството. Човешкото съществуване предполага съществуването на растенията. Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново кислорода.
към текста >>
3.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А сега аз мисля, че ако човек вникне в
дълбокото
значение на празника "Новолуние", каквото то имаше за древния еврейски ритуал, той трябва да приеме моите думи без никакво съмнение.
върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето. Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме. Но силите на Яхве или Йехова се стремят да завладеят целия човек. Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието.
А сега аз мисля, че ако човек вникне в дълбокото значение на празника "Новолуние", каквото то имаше за древния еврейски ритуал, той трябва да приеме моите думи без никакво съмнение.
Ако Вие се потопите в празника "Новолуние" и в настроенията, които то будеше в Стария Завет, тогава ще сте в състояние да приемете моите думи и да си изградите истинско разбиране за тези неща. Средните фази съответствуват на това положение, при което върху средния човек действува както нарастващата, така и намаляващата Луна. И ако Вие нагледно си представите, че както Луната т.е. нейният Дух Яхве или Йехова действува върху целия троен човек, така и Слънцето действува върху целия човек, и все пак предимно върху средния човек, тогава пред Вас ще застанат две космически сили, които заливат човека по един целесъобразен и закономерен начин. Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е.
към текста >>
На пето място следва онова вътрешно движение, което осъществява
дишане
то.
В смисъла, в който аз говоря, движението е само действие, но не причина. И така, ние имаме работа с двете вътрешни движения у човека "движението, осъществяващо мислене" и "движението, осъществяващо говора". Ако Вие изследвате по-нататък вътрешните тенденции и движения у човека, ще откриете, че следващото важно движение което е необходимо за организацията на вътрешния телесен живот е това, което можем да наречем "движение, осъществяваща кръвта". То принадлежи към онези движения, които трябва да се извършват по необходимост, за да може човекът да бъде изобщо човек. Тук има забележителен порядък, и той само на пръв поглед е нещо случайно, нещо произволно, но всъщност далеч не е така.
На пето място следва онова вътрешно движение, което осъществява дишането.
Това е едно автономно и много особено движение. То е съвсем различно от движението, което осъществява кръвта. В тези неща има определена последователност. На пръв поглед можем да разменим напр. местата на "мисловното движение" и "говорното движение", обаче в действителност това съвсем не е така.
към текста >>
Ако насочим вниманието си предимно към белия дроб, може да ни се стори, че
дишане
то е преди движението, осъществяващо кръвта.
Това е едно автономно и много особено движение. То е съвсем различно от движението, което осъществява кръвта. В тези неща има определена последователност. На пръв поглед можем да разменим напр. местата на "мисловното движение" и "говорното движение", обаче в действителност това съвсем не е така.
Ако насочим вниманието си предимно към белия дроб, може да ни се стори, че дишането е преди движението, осъществяващо кръвта.
Ако обаче вникнем в същинския произход на движенията, ние ще се видим принудени да спазваме именно тази последователност, особено при мъжа, чието дихателно движение е заложено най-вече в диафрагмата, която е под сърцето. На шесто място трябва да поставим "движението, осъществяващо функциите на жлезите, или съдовете". Този израз е твърде общ, но той има своето оправдание. Съдовата система на човека трябва да бъде в постоянна активност, иначе той не би могъл да се поддържа като едно живо същество. Обаче от известни съображения, чието разясняване би ни отвело твърде далеч, аз бих желал да запазим точно това име: "Движение, осъществяващо жлезите",
към текста >>
5. движението, осъществяващо
дишане
то……………….Меркурий
И така, ние можем да извлечем тези седем звена на вътрешно-подвижния човек именно от нашата планетарна система, и тъй като в човека взаимните връзки на тези движения съответствуват на планетните отношения, можем да представим нещата по следния начин: 1. движението, осъществяващо изправения стоеж …….Сатурн 2. движението, осъществяващо мисленето………………Юпитер 3. движението, осъществяващо говора…………………..Марс 4. движението, осъществяващо кръвта…………………..Слънце
5. движението, осъществяващо дишането……………….Меркурий
6.движението, осъществяващо жлезите………………….Венера 7.движението, осъществяващо размножението…………Луна По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух. Но ние трябва да свържем движението №4, което има своя център в средния човек, с най-важните сили на този среден човек, т.е. да свържем "движението, осъществяващо кръвта" със знака на Слънцето.
към текста >>
Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо
дишане
то не са в състояние да ни поддържат като живи същества.
Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа. Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера. Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага". Но сега, при навлизането във втората степен на посвещението, се оказва, че Луцифер може да разгърне и съвсем други сили. Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци.
Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества.
Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера. Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание. А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра. То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този свят начин. И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително.
към текста >>
4.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но когато човек се пробуди,
дълбокото
сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце.
Блаватска бяха почерпени тъкмо от това съзнание, което разпростирайки се назад не можеше да надхвърли епохата на Старата Луна. Тези неща са известни на всички окултисти. Ако изследвате съобщенията на "Тайната доктрина", Вие ще се убедите, че там едва ли съществува по-дълбоко минало от това, което ни се представя в състоянието на Старата Луна. Виждате ли, тези сънищни състояния на съзнанието са едва наченките, или по-добре казано заместител, който земния човек има по отношение на следващото свръхсетивно съзнание. Дори и в най-дълбокия сън, човешкото съзнание е силно помрачено, но все пак то си остава едно съз нание.
Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце.
Ако човек поне малко се замисли, би си казал: чрез моето дневно съзнание аз се движа и извършвам тези или онези външни движения; те са свързани и зависими от моето дневно съзнание, от моето земно съзнание. Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от дълбокото сънно съзнание. Само че човек не знае нищо за това съзнание. Защото дишане, сърдечна дейност и т.н. са вътрешни процеси, които зависят тъкмо от това второ съзнание; те могат да бъдат истински разбрани в техните отношения с висшите светове, само ако човек се пробуди извън своето тяло.
към текста >>
Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от
дълбокото
сънно съзнание.
Ако изследвате съобщенията на "Тайната доктрина", Вие ще се убедите, че там едва ли съществува по-дълбоко минало от това, което ни се представя в състоянието на Старата Луна. Виждате ли, тези сънищни състояния на съзнанието са едва наченките, или по-добре казано заместител, който земния човек има по отношение на следващото свръхсетивно съзнание. Дори и в най-дълбокия сън, човешкото съзнание е силно помрачено, но все пак то си остава едно съз нание. Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце. Ако човек поне малко се замисли, би си казал: чрез моето дневно съзнание аз се движа и извършвам тези или онези външни движения; те са свързани и зависими от моето дневно съзнание, от моето земно съзнание.
Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от дълбокото сънно съзнание.
Само че човек не знае нищо за това съзнание. Защото дишане, сърдечна дейност и т.н. са вътрешни процеси, които зависят тъкмо от това второ съзнание; те могат да бъдат истински разбрани в техните отношения с висшите светове, само ако човек се пробуди извън своето тяло. Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове.
към текста >>
Защото
дишане
, сърдечна дейност и т.н.
Дори и в най-дълбокия сън, човешкото съзнание е силно помрачено, но все пак то си остава едно съз нание. Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце. Ако човек поне малко се замисли, би си казал: чрез моето дневно съзнание аз се движа и извършвам тези или онези външни движения; те са свързани и зависими от моето дневно съзнание, от моето земно съзнание. Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от дълбокото сънно съзнание. Само че човек не знае нищо за това съзнание.
Защото дишане, сърдечна дейност и т.н.
са вътрешни процеси, които зависят тъкмо от това второ съзнание; те могат да бъдат истински разбрани в техните отношения с висшите светове, само ако човек се пробуди извън своето тяло. Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира.
към текста >>
5.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-
дълбокото
философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
Този духовен живот, който съзнателно включа в себе си както гръцката култура, така и християнството, е присъщ не само за високо образованите личности, но и за всички човешки души от онова време. Християнските представи, заедно с гръцките понятия, биваха приемани както от университетските среди, така и от простите селски хора. Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения.
И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно
дишане
; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско
дишане
,
дишане
то, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите.
към текста >>
И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и
дълбокото
съдържание на Бхагавад Гита.
А днес ние сме призвани, така да се каже, отново да обединим тези духовни направления, като ги изнесем горе, в светлината на онова съзнание, което е характерно за нашата Пета следатлантска епоха*11 Вие лесно ще откриете тези три направления в нашата Духовна наука. Прочетете описанията, които се опитах да дам в моята книга „Тайната наука"*12, особено в първата глава, където говоря за устройството на човека, за съня и будността, за живота и смъртта, и тогава ще имате същото, което вече в днешен смисъл определяме като „философията Санкхия"; прочетете още всичко онова, което е казано за еволюцията на света от Стария Сатурн*13 до наши дни, и тогава ще имате пред себе си „философията на Ведите", само че изразена според днешните изисквания, прочетете последната глава, където се говори за развитието на човека и там ще намерите „философията Йога", също изразена според изискванията на нашето време. Нашето бреме наистина трябва да обедини по един органически начин онова, което проблясва от древната индийска култура под формата на трите строго определени духовни направления: Ведите, Санкхия и Йога. Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време.
И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита.
Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях. Аз не съм се позовавал на никакви исторически документи. Онзи, който действително разбира това, което е казано в тази книга, никъде в описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, няма да открие нещо, което е взето от исторически източници: обяснението на нещата там са извлечени от самите тях. И колко странно: Това, което носи отпечатъка на нашето време, е в чудно съзвучие с духовното наследство от древността.
към текста >>
6.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Трябва да се проникнем с подобни чувства, ако искаме правилно да разберем безкрайно
дълбокото
значение, което се осъществява именно във взаимния живот чрез духов-на работа в настоящето и в бъдещето на човечеството.
В някои обединения хората искат постепенно да превърнат Земята в истински рай. Да, преди тези три военни години също бяха основани многобройни такива общества на Земята, в които хората работеха, за да превърнат Европа постепенно в социален рай! Това, което сега е тук, не говори особено много в защита на предположението, че нещата стават, както се мисли, че могат да бъдат направлявани. Но от друга страна, взаимодействието на физическия свят с духовния е наистина сложно. И въпреки това трябва да се каже, че когато се основават общества в светлината на духовната наука, хората работят не само върху света на следствията, но и върху света на причините, лежащи зад сетивните проявления.
Трябва да се проникнем с подобни чувства, ако искаме правилно да разберем безкрайно дълбокото значение, което се осъществява именно във взаимния живот чрез духов-на работа в настоящето и в бъдещето на човечеството.
Това не е нещо, което може да произлезе от някакво си просто обединяване, а е свещена задача, която е трябвало да бъде внесена в настоящото и в бъдещото човечество от управляващите света божествено-духовни същества. Защото хората наистина ще трябва да възприемат някои мисли за свръхсетивния свят, понеже от сетивния свят ще идват все по-малко и по-малко свръхсетивни мисли. Искам да кажа, че именно чрез напредващата природна наука свръхсетивните представи все повече ще бъдат прогонвани от сетивния свят. Поради това, ако хората не възприемат свръхсетивни мисли, не възприемат духовни понятия, постепенно ще се изолират от духовния свят. Те биха се осъдили след смъртта изцяло да се свържат с това, което представлява само физическата Земя, да се свържат и с това, в което ще се превърне физическата Земя.
към текста >>
Но любовта, която се развива тук на Земята и която е зависима предимно от физическото тяло, е чувство, тя е зависима от ритъма на
дишане
то във физическия свят.
И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство да нямаме светлина отвъд. Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята. Следователно необходима е мъдрост, за да имаме светлина след смъртта. Но след смъртта човек се нуждае и от нещо друго, необходима му е не само способността да отдели съществата на духовния свят, за да ги постави пред себе си, а след смъртта той се нуждае от способността да обича, иначе няма да може да изгради по правилния начин отношения към съществата, които вижда чрез мъдростта. Човек се нуждае от любов.
Но любовта, която се развива тук на Земята и която е зависима предимно от физическото тяло, е чувство, тя е зависима от ритъма на дишането във физическия свят.
Тази любов не можем да я пренесем в духовния свят. Пълна илюзия е да се вярва, че любовта, която изпитваме в настоящето, би могла да бъде пренесена в духовния свят. Но човек пренася в духовния свят цялата сила на любовта именно чрез сетивното съзерцание на физическата същност в живота. Любовта наистина се възпламенява чрез това, което се развива във физическия свят като разбиране на този физически свят. И силата на любовта за отвъд развиват именно такива изживявания, каквито са изживяванията с възгледите на модерната природна наука, когато човек ги възприеме като чувства.
към текста >>
7.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така чувствуваха в това време хората процеса на
дишане
то но човека.
Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
Така чувствуваха в това време хората процеса на дишането но човека.
Когато едно дърво се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в човека. Когато вдишвам въздуха, преработвам го вътрешно и отново го пускам навън, това е Богът от вън, който влиза и отново излиза. Така чувствуваха хората същото Божествено вън в природата и вътре в човека, обаче в една точка същевременно вън и вътре. Те си казваха: бидейки едно дишащо същество, аз съм същевременно едно същество на природата навън, същевременно аз самият.
към текста >>
Тази линия би представлявала от една страна външното природно битие, от друга страна човешкото съществуване, като и двете се кръстосват в една точка в процеса на
дишане
то.
Те си казваха: бидейки едно дишащо същество, аз съм същевременно едно същество на природата навън, същевременно аз самият. /Виж рис. № 2/. Ако трябва да Ви охарактеризирам светогледът на третата, на Египто-халдейската епоха, също както Ви охарактеризирах този на Древно-персийската епоха чрез една линия, аз би трябвало да Ви я охарактеризирам чрез тази линия /Виж рис. № 2 -дясната фигура ІІІ/.
Тази линия би представлявала от една страна външното природно битие, от друга страна човешкото съществуване, като и двете се кръстосват в една точка в процеса на дишането.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха. Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване. Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата. И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
към текста >>
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на
дишане
то, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването. Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека.
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено. Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено. И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно.
към текста >>
Следователно това съзнание за процеса на
дишане
то е било изгубено.
То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено.
И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно. Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
към текста >>
, ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на
дишане
то беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно.
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено. Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено. И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това?
, ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно.
Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение. Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас.
към текста >>
Защото, видите ли, самият процес на
дишане
то се е изменил.
Вие ще си спомните добре, че аз обърнах вече вниманието върху този важен факт; че обърнах вниманието в моята последна статия на "Социалното бъдеще" /Книга написана от Р. Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния живот, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където човекът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света. /Виж рис. № 5/. Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало.
Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил.
Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката. Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг. Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа. Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно.
към текста >>
Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на
дишане
то при човека е станал друг.
/Виж рис. № 5/. Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката.
Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг.
Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа. Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно. Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа.
към текста >>
Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме
дишане
то Йога.
Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно. Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин.
Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин. Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора. Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност. Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера.
към текста >>
Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното
дишане
, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин.
Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин. Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин.
Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора. Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност. Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека.
към текста >>
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на
дишане
то.
След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура. Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища. Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно. Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
И в същия размер, в който процесът на
дишане
то престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И много опити, които са били направени, за да стане човешкото мислене способно да разбере Тайната на Голгота, са се оказали вече като неподходящи, за да може човек да се издигне до Тайната на Голгота. Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това. Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота.
към текста >>
И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в
дишане
то са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля.
И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние. Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането. Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно. Към такива неща се стремеше Гьотевият светоглед.
към текста >>
Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на
дишане
то.
На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние.
Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането.
Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно. Към такива неща се стремеше Гьотевият светоглед. Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху човека, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава. Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление.
към текста >>
Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на
дишане
то.
Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./.
Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, предсъществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа. И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането. Трябва да се издигнем отново по един друг начин до възгледа за действителната вечност на душата. Ето това е, което можем да наречем култура на Михаел. Когато вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съзнанието, от което човечеството се нуждае за бъдещето.
към текста >>
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на
дишане
то е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света.
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-
дълбокото
уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
8.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И ако позволим
дълбокото
значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание.
Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии. Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини.
И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание.
Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна: „Варуна е мотивиращата сила във всички същества. Варуна е този, който е разстлал въздуха през горите. Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината. Варуна е този, който произвежда млякото в млечните крави.
към текста >>
А след то ва помислете за това стихотворение и за
дълбокото
значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие).
Варуна е този, който запалва светкавицата в океана на облаците. Варуна е, който причинява светлината на слънцето да свети в свода на небето. Варуна е, който произвежда Сома-питието на планината.“ С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие).
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на
дишане
то или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение.
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък. В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок.
към текста >>
9.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Например, при
дишане
то, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя.
Бих искал, обаче, днес просто да ви опиша всичко, което играе роля в състоянието на сън на човешкото същество. Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в духовния свят и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването. Но ако наблюдаваме сега това, което става действително в човека по време на състоянието на сън, тогава вниманието ни ще бъде привлечено върху факта, че по време на състоянието на будността, той е свързан с тази Земя. Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия.
Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя.
Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух. И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането. И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по време на будното състояние. Но това днес ще ни занимава по-малко.
към текста >>
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез
дишане
то.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по време на будното състояние. Но това днес ще ни занимава по-малко. Това, на което ще обърнем внимание днес, с какво действа върху човешкото същество по време на състоянието на сън. И там, ние трябва да кажем това: така, както виждаме външните субстанции, свързани с човека, по време на състоянието на будност, така, когато той влезе в съня, го виждаме да влиза в определена връзка с цялостността на космоса. Това не означава, че трябва да имате за човека понятието, че той се простира всяка нощ на Космическия размер чрез своето астрално тяло би било преувеличено да твърдим това -, но човек се уголемява всяка нощ, прониквайки в космоса.
към текста >>
Човекът се уголемява повече до по-
дълбокото
му влизане в образа на космоса.
И в следващата сфера, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака: един вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята. От тук идва голямото различие. Значи, човешкото същество възприема чрез това, което предпочитам да нарека сега своето слънчево възприятие, защото става въпрос за частта от астралното тяло способна да възприема, която е свързана със слънчевия сплит и с крайниците: предпочитам да го нарека неговото слънчево око. Но чрез него то възприема цялата си връзка със Зодиака и с движението на планетите. Значи, образът се уголемява.
Човекът се уголемява повече до по-дълбокото му влизане в образа на космоса.
И отново е така, че човешкото същество получава отражението на всичко това чрез своето собствено физическо и етерно тяло, върху което той отправя сега своя ретроспективен поглед. Така че всяка нощ човекът вижда това, което се излъчва от неговото тяло във връзка с цялостността на космоса, с движението на планетите и констелацията на неподвижните звезди. Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди. Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни. Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око!
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-
дълбокото
индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям. Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции. Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация.
към текста >>
Човек е бил тогава човек на
дишане
то.
Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север.
Човек е бил тогава човек на дишането.
Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа.
към текста >>
Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на
дишане
то, а процеса на
дишане
то е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането.
Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
към текста >>
В гръцката епоха процесът на
дишане
и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило.
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
към текста >>
11.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Този образ все още вълнува много хора, но същинското,
дълбокото
му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие.
Днес ние искаме да поговорим – бих казал, под формата на един вид исторически спомен – за това, как в по-древните периоди от общочовешкото развитие тази човешка душа също имаше познавателни възможности, как в случаите, когато човекът искаше да се включи в самото мирово развитие, в Космоса, в хода на времето, пред човешката душа се разгръщаха могъщи, величествени образи, които му проясняваха смисъла на нещата. Общо взето, през епохите, когато човешката душа все още притежаваше познавателни възможности, тези образи изграждаха най-съществената част от нейните светогледи. Те изобразяваха величествените, всеобхватни мирови закономерности и поставяха човека всред тези величествени, всеобхватни закономерности. Днес аз бих искал – тъй като полагам основите за едно по-нататъшно разглеждане на човешката душа от антропософска гледна точка – да извикам пред Вашите души един от онези грандиозни, величествени образи, които действуваха върху хората по начина, загатнат от мен току-що; един от онези образи, които преди всичко имат тази особеност, че дори и днес – по един нов начин, който ще обсъдим по-късно – те отново се приближават към хората. Днес аз бих искал да говоря пред Вас за образа, който всички Вие добре познавате, чието значение обаче от една страна постепенно избледня в човешкото съзнание, а от друга страна стана обект на различни недоразумения: образа на битката, на войната, която Михаил води с Дракона.
Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие.
Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона. Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици. Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване. Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят.
към текста >>
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от
дълбокото
родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят. И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят. И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
Обаче човекът е така поставен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия. Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е едно двойнствено същество. С духовно-душевната си същност той е сроден със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа. Това съдържание той приема вътре в себе си.
към текста >>
Обаче човекът е така поставен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез
дишане
то, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия.
Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят. И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят. И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път. – И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
Обаче човекът е така поставен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия.
Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е едно двойнствено същество. С духовно-душевната си същност той е сроден със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа. Това съдържание той приема вътре в себе си. И приемайки го в себе си като хранителни средства, като въздух, като сетивни възприятия, то продължава в човека онези процеси, които се разиграват във външната природа.
към текста >>
столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната,
дишане
то и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона.
столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята. Първоначално за него нямаше подходящо място. Но после той намери своето укрепление в самия човек; и така, сега той е окопан в човешката природа. Ето как в онези времена величественият образ на Михаил и Дракона съдържаше в себе си и част от познанието за човека. И ако искаме да посочим нещо, което през 18.
столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона.
Драконът живее не другаде, а в човешката природа. И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18. столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18. столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество. Но ситуацията за хората от 18.
към текста >>
12.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път
дълбокото
религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса.
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите. Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни. На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет. В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга. И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите.
към текста >>
Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно,
дишане
то или кръвната циркулация.
То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки.
Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес. После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Това положение се запази до времето, когато праучителите започнаха все повече и повече да се отдръпват от Земята и тяхната прамъдрост вече не можеше да бъде предавана по досегашния начин. И къде се оттеглиха тези праучители? Ние ги откриваме в тяхното Лунно укрепление!
към текста >>
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло;
дишане
то и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес.
Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес.
После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Това положение се запази до времето, когато праучителите започнаха все повече и повече да се отдръпват от Земята и тяхната прамъдрост вече не можеше да бъде предавана по досегашния начин. И къде се оттеглиха тези праучители? Ние ги откриваме в тяхното Лунно укрепление! Те са там и продължават своето по-нататъшно съществуване.
към текста >>
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират
дишане
то и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд.
към текста >>
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето
дишане
, нашето кръвообращение.
Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение.
Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
към текста >>
Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето
дишане
и в нашето кръвообращение.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло. И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие.
Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение.
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
към текста >>
13.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост
дишане
както лъва.
Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование. Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите. И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
към текста >>
Навсякъде при животинското същество ритмите на
дишане
то да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на
дишане
то стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование. Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите. И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки.
към текста >>
При птицата е така, че онова, което живее в нейното
дишане
, живее всъщност едно временно в нейната глава.
Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите. И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава.
Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин.
към текста >>
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в
дишане
то, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така.
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува. При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението.
към текста >>
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между
дишане
то и кръвообращението.
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва. Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението.
Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
към текста >>
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че
дишане
то е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува. При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
към текста >>
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на
дишане
то и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
към текста >>
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на
дишане
то и кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно.
към текста >>
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с
дишане
то, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на
дишане
то с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между
дишане
и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно. Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин.
към текста >>
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има
дълбокото
вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че
дишане
то му пулсира надолу.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно. Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин. И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно.
към текста >>
Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на
дишане
то по един съвършен начин.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно.
Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин.
И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно. Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и дишането, Вие ще стигнете до муцуната на лъва. Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>
И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче
дишане
то го задържа обратно.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно. Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин.
И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно.
Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и дишането, Вие ще стигнете до муцуната на лъва. Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове. Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането.
към текста >>
Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и
дишане
то, Вие ще стигнете до муцуната на лъва.
И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът. Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие. Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно. Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин. И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно.
Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и дишането, Вие ще стигнете до муцуната на лъва.
Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове. Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането. А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
към текста >>
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и
дишане
то се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин. И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно. Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и дишането, Вие ще стигнете до муцуната на лъва. Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането. А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото. Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение. Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено.
към текста >>
Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на
дишане
то.
И отново, който има чувството за вътрешно художествено схващане на формите, нека насочи поглед върху муцуната на лъва, върху това устройство на муцуната на лъва, което показва: биенето на сърцето пулсира нагоре до тази муцуна, обаче дишането го задържа обратно. Когато си обрисувате това взаимно докосване на биенето на сърцето и дишането, Вие ще стигнете до муцуната на лъва. Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото. Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение. Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе.
към текста >>
Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и
дишане
то.
Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното. Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата. И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат!
Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането.
Животното е изцяло храносмилане. Действително, когато наблюдаваме духовно това, то е безкрайно чудесно, когато насочваме погледа към птицата и след това го насочим надолу към кравата. Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица. Астрално тя би се превърнала в птица. И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
към текста >>
Човешките гърди, биене то на сърцето,
дишане
то, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът.
И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата. Когато изследваме отново това от по-новата Духовна Наука и го прозрем, в нас се ражда това голямо уважение, за което аз често съм говорил, уважението пред древните инстинктивни ясновидски виждания в Космоса, тогава в нас се ражда голямото уважение пред нещо такова например, каквото е мощният образ на човека състоящ се от Орела, Лъва, Кравата или Бика, които заедно, хармонизирайки се съответно, образуват човека като цяло. Обаче преди да премина към това това може да стане също и утре да говоря за отделните импулси, кои то се намират например в силите витаещи около Орела, които се намират в силите витаещи около Лъва, които витаят около Кравата, бих искал да говоря още върху едно друго съответствие на вътрешността на човека с това, което се намира вън в Космоса. След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре.
Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът.
Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата. Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления.
към текста >>
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на
дишане
то при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата. Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления. Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата. От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия. Той запази почитането на кравата.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в
дишане
то, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили.
Тук също трябва да правим разлика между духовните сили и земните физически сили. Но при силите положението е точно обратно. Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически. И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата.
Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили.
Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек. И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек. Това, което работи по този начин в човека, се прониква взаимно. Обаче все пак ние можем да разберем човека само тогава, когато го разглеждаме като физическо-духовна вещественост и динамичност, т. е.
към текста >>
Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на
дишане
то и на кръвообращението.
Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло. Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света.
Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението.
Ние ще констатираме при него, че чрез своята групова душа той регулира, колко орли са необходими и колко крави са необходими, за да направят да протича правилният процес нагоре и надолу, както аз Ви го описах. Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
Така чувствуваме
дълбокото
родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обграден и обгърнат като с вълни.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение. Така ние се вживяваме в кармическата връзка.
Така чувствуваме дълбокото родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обграден и обгърнат като с вълни.
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици. Вътрешната връзка на мировите явления и мировите същества Това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в дълбокия смисъл художественото чувство.
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на
дишане
то, в циркулацията на кръвта и т.н.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението.
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство. Всичко това е тясно свързано със съвсем друго преживяване от човека на неговата връзка с надземния свят, с Космоса, с духовното и физическото в Космоса. Съвременният човек живее, да кажем, в града или селото, и неговите преживявания съответно се видоизменят. Той е заобиколен от гори, планини и реки; или, ако живее в града, градските стени са му пред очите на всяка крачка. Когато говори за космическото и свръхсетивното, то къде е то, според него?
към текста >>
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по
дълбокото
състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия.
– Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете. Вие трябва да разберете сега, че това състояние би трябвало да е непоносимо за посвещавания, не бидейки за него момент на компенсация за трудностите. Такива моменти са имали място.
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия.
Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите. В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
към текста >>
16.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на
дишане
то на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията.
към текста >>
Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за
дишане
то и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса.
Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си. Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството. Затова сега имаме слаба връзка с Космоса.
Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса.
Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията. След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване. Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>
С това е свързано също и
дълбокото
чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи.
С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят.
към текста >>
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от
дълбокото
вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество. По нататък, мистериите на Ефес стоят по средата между древноизточните и гръцките мистерии. Те заемат особено място.
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
към текста >>
17.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Древните долавяха
дълбокото
вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа.
И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа. Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията.
Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа.
Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл. И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието. Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират.
към текста >>
В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между
дишане
и кръвообращение.
Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства. Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички.
В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение.
При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път.
към текста >>
При
дишане
то имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение.
При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас.
към текста >>
Дишане
и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара.
Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара.
В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения.
към текста >>
Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва
дишане
и кръвообращение.
В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4.
Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения. Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове. Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения.
към текста >>
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг
дишане
то и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят. Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори. Докато познаваше само Севера, Гьоте беше декламатор и можа да напише своята декламаторска Ифигения.
към текста >>
Те разглеждат, примерно,
дишане
то и търсят значението му за човешкия организъм.
Антропософията би искала да посочи пътя към Духа също и в областта на изобразителните изкуства. За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично.
Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм.
Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане. Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход. За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят. Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество.
към текста >>
Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето
дишане
.
За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично. Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм.
Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане.
Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход. За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят. Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество. В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
По-
дълбокото
значение на мажор и минор.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. Мислите на Шопенхауер като изходна точка за окултно разглеждане на музиката. Възходът на човешката душа чрез духовно развитие. Деваканът като свят на музиката на сферите. Земната музика като отзвук на възприетите звуци в по-висшите светове.
По-дълбокото значение на мажор и минор.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата. Трите състояния на съзнание при човека. Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения. Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване.
към текста >>
Взаимовръзката на музикалното с процеса на
дишане
и с разчленението на човешкото същество.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. Развитието на музиката в бъдеще. Разширяване на нашата тонова система чрез едно ново изживяване на отделния тон. Внасяне на нови импулси в развитието на човечеството и свързаните с това трудности.
Взаимовръзката на музикалното с процеса на дишане и с разчленението на човешкото същество.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма.
към текста >>
19.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством
дишане
то, като чрез самото
дишане
ритмичната му система бива привеждана в движение.
Дорнах, 7 февруари 1921 г. След лекция на Леополд ван дер Палс Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част. Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено. Онова, което остава неопределено в човека, бива описвано като Луна в него. И е съществувало едно дълбоко, макар и инстинктивно съзнание за това, че третата съставна част на един тричленен човек е нещо луноподобно. Това лежи в основата и на духовнонаучното разглеждане на човека (виж.
към текста >>
В основата на това лежи
дълбокото
съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек.
В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
И г-н ван дер Палс каза съвсем точно: Който търси произхода на мелодията, той стига до голямо объркване, ако я търси някъде в днешно време. Този, който го търси, би трябвало да се върне назад в светите писания и никога не би стигнал до края на изследването си, защото мелодиите са нещо, което принадлежи към цялостното културно развитие на човека. Всъщност би трябвало да кажем: Неслучайно някой като Ницше[3], изхождайки от едно истински дълбоко усещане, пише като първи свой труд „Раждането на трагедията от духа на музиката“. И ако е напълно правилно това, което г-н ван дер Палс каза, че музикалното изкуство, такова, каквото го разбираме днес, се появява едва след края на средновековието, музикалното като такова ни връща съвсем далеч назад в човешкия произход. Би могло да се направи изложение по темата „Произходът на цялостния духовен живот на човека от музикалния елемент“.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за
дишане
и др.п.
Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата. Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес.
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
към текста >>
Процесът на
дишане
то, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността.
Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното. Тук не можем да направим нищо без едно познание, което следва да навлезе в надсетивното. И трябва да се каже следното.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността.
Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез
дишане
то човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм.
Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области. Най-забележителното и значимото е, че тази причинна област лежи всъщност извън човека. Когато протича взаимодействието между кислорода и въглерода, главното астрално въздействие върху този тракт на човешкото същество лежи всъщност вън.
към текста >>
Съвсем особените условия в тропиците се дължат на
дълбокото
взаимодействие между извънземното - въздух, светлина и извънземна топлина, и това, което е в самата Земя.
Духовнонаучното изследване констатира, че в Земята също има взаимодействие между това, което става под нейната повърхност - като трябва да прибавим и водните влияния върху земното - и това, което протича над нейната повърхност. За обикновената наука днес не е от значение протичащият между Земята и нейното обкръжение процес. Но този процес показва извънредно интересни страни. Той може особено добре да се изследва, когато се сравнят областите на Земята, където процесът на взаимодействие между извънземното и земното е много дълбок, където много от извънземното навлиза вътре в земното. Това става в тропиците.
Съвсем особените условия в тропиците се дължат на дълбокото взаимодействие между извънземното - въздух, светлина и извънземна топлина, и това, което е в самата Земя.
Не е случайност, че в тропиците трябва да търсим известна полярност, бих казал, магнитно-електрични земни влияния. В тропиците Земята всмуква най-много от извънземното и от него развива буйната растителност. На полюсите Земята всмуква малко от извънземното, там тя се противопоставя на извънземното, отхвърля го в голямата му част обратно. Бих казал, че в тропиците Земята блести най-малко, ако я погледнем отвън, тя излъчва обратно най-малко, там повечето се всмуква. На полюсите Земята блести най-много, там повечето от извънземното се отблъсва, затова блести, потопена е в блясък.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Платоновата година във връзка с
дишане
то на човека.
Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
Платоновата година във връзка с дишането на човека.
Почитането на боговете преди и сега. Седма лекция, 7 януари 1921 година Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите.
към текста >>
Дълбокото
му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес.
Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер.
Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес.
Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида. Девета лекция, 9 януари 1921 година
към текста >>
НАГОРЕ